Постинг
09.09.2006 14:11 -
Самота
Автор: molitva
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1718 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 09.09.2006 15:49
Прочетен: 1718 Коментари: 1 Гласове:
0
Последна промяна: 09.09.2006 15:49
Красива самота.
Желана и нежелана. Имам я. Дали искам да остана с нея, с тази мълчалива приятелка, която винаги те изслушва, дори когато и ти мълчиш?
Най-лошото е, че не мога просто да я изгоня. Тя е в мен.
Не срещам ХОРА, заради които да го направя. Този мой живот, интересен като приказка и разбъркан, като косите ми от вятъра.
Самотен, да, самотен. Толкова съм се затворила в себе си, че дори и тук не мога да отворя поне един от прозорците на душата си и да я оставя да погледне за малко навън.
Страх, може би това ме спира. А толкова искам да съм с моите приятели, но те се разпиляха както се разпилява пясъка от ръката ми.
Няма ги, заминаха, който накъдето им видят очите. Аз? Аз съм тук.
А дали не трябваше да избягам?
Да, имам работа, която харесвам. Но, май имам само това.
Познати също. Кой няма? Канят ме къде ли не.
А аз, ако отида, постоявам малко и пак бързам към най-приятното място за мен, близо до звездите, бързам към къщи. За любов не смея и да мечтая.
Мисля, че съществува. Знам, че съществува, срещали сме се на ул."Винаги ще те помня" :-) Но от тогава измина доста време.
Срещнах и една на ул."Не мога да бъда с теб, защото ....." И тя беше последната. Сега се разхождам в квартал "Самота". Изгубих се.
А и никой не ми казва по коя улица да мина, за да изляза от него.
Опитвам се да намеря изхода, но не мога. Оглеждам се и за улица "Любов", но май в този квартал няма такава.
Лутам се ......
това... отдавна го написах... много отдавна...
можех да редактирам някои неща, но реших да го оставя така, каквото ми е било тогава.
Моля се сега...
Молитва към Вселената отправям...
Харесах си една къщичка в квартал "Любов".
Да, вече е цял квартал, а не само улица :)
Моля се...
Това поне го мога...
Моля се
Желана и нежелана. Имам я. Дали искам да остана с нея, с тази мълчалива приятелка, която винаги те изслушва, дори когато и ти мълчиш?
Най-лошото е, че не мога просто да я изгоня. Тя е в мен.
Не срещам ХОРА, заради които да го направя. Този мой живот, интересен като приказка и разбъркан, като косите ми от вятъра.
Самотен, да, самотен. Толкова съм се затворила в себе си, че дори и тук не мога да отворя поне един от прозорците на душата си и да я оставя да погледне за малко навън.
Страх, може би това ме спира. А толкова искам да съм с моите приятели, но те се разпиляха както се разпилява пясъка от ръката ми.
Няма ги, заминаха, който накъдето им видят очите. Аз? Аз съм тук.
А дали не трябваше да избягам?
Да, имам работа, която харесвам. Но, май имам само това.
Познати също. Кой няма? Канят ме къде ли не.
А аз, ако отида, постоявам малко и пак бързам към най-приятното място за мен, близо до звездите, бързам към къщи. За любов не смея и да мечтая.
Мисля, че съществува. Знам, че съществува, срещали сме се на ул."Винаги ще те помня" :-) Но от тогава измина доста време.
Срещнах и една на ул."Не мога да бъда с теб, защото ....." И тя беше последната. Сега се разхождам в квартал "Самота". Изгубих се.
А и никой не ми казва по коя улица да мина, за да изляза от него.
Опитвам се да намеря изхода, но не мога. Оглеждам се и за улица "Любов", но май в този квартал няма такава.
Лутам се ......
това... отдавна го написах... много отдавна...
можех да редактирам някои неща, но реших да го оставя така, каквото ми е било тогава.
Моля се сега...
Молитва към Вселената отправям...
Харесах си една къщичка в квартал "Любов".
Да, вече е цял квартал, а не само улица :)
Моля се...
Това поне го мога...
Моля се
Едно е сигурно - недей да бягаш! В живота има и по-страшни неща от това да си сам - като например да си бягащ заек...
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 380
