Снощи, точно преди да заспя - полусънено, блажено състояние...
видях... манастир. 
Калдаръмена пътека – сиви камъни, неравни кубове, не симетрични. Арка – каменна – направена от красиво обработен камък и в нея втора арка от подредени пак квадратни камъни, същите по големина като по пътеката, но с керемиден цвят. Отначало се попитах Гърция ли е това? Но, не беше. После ми изникна Кипър, но не беше и Кипър, въпреки че явно има връзка, за да го видя. Разбрах, че е полуостров. Природата беше... толкова тиха и спокойна, сякаш времето е спряло. 
Не смеех да отворя уста, защото дори и една думичка, изречена от мен щеше да промени вибрациите и наруши тишината. Виждам се ясно – била съм в този манастир и съм там и сега. Поне така го чувствам.
Отишла съм там по своя воля – млада съм – на 20-22 години. Отрекла съм се от светското. Обичам единението. Спасявам душата си, като я отдавам на Него. В манастира няма обет наложен за мълчание. Всеки решава сам дали да го приеме или не. Но има часове през деня, които са само за молитва...

Днес се разрових и открих това!!!
  Република на духа [...] Ако попаднете на Атон, може да ви се стори, че времето сякаш е спряло. Разбира се - не съвсем. И тук неизбежно проникват белезите на съвременната цивилизация - електричество, транспортни средства. Не по-малко ще ви учуди обстоятелството, че някои часовници показват време, различно от астрономическото - оказва се, това е византийският час, който се отчита според сезона - от 0 ч. при залез слънце. Когато през ноември миналата година трима колеги посетихме това уникално кътче на Европа, намиращо се на най-източния от трите полуострова на Халкидики на гръцкото Егейско море, с дължина около 60 и ширина, варираща от 8 до 12 километра, аз си спомних, че навремето френските журналисти бяха написали следното: "Тук се идва не за да гледаш, а за да направиш усилия да разбереш". За нас, а най-вече за мен лично, това не беше само поредното пътуване, което включва обзор и запознаване с произведения на изкуството, паметници и старини, а изключителен случай да се докоснеш до висините на духовното, в пределите на възможностите, които предлага тукашният земен живот. Защото стара истина е, че само с хляб не се живее... В този смисъл пътуването до Атон, преди да бъде образователен туризъм, е поклонничество. Света Гора е автономна монашеска република, самоуправляема част от територията на Гърция, намираща се същевременно под юрисдикцията и духовната зависимост на Вселенската патриаршия в Истанбул. Първият й устав (971-972 г.) се е съхранил и действа до ден-днешен. Летоброенето й води началото си от IX в., макар че аскети са живели сигурно и по-рано по тези земи. Основният поток обаче вероятно се отправя тук едва след периода на иконоборството (VIII-IX в.). Атонските отци са наследници на първите монашески общини от ерата на ранното християнство от Египет, Палестина, Сирия, Кападокия и Константинопол. В духовен и религиозен план, в рамките на източноправославната традиция монашеството е насочено изцяло към спасението на душата и единението с Всевишния. Каква сила на духа се изисква за да оставиш суетата, но и относителния комфорт на съвременната цивилизация, и да се обречеш на служене - безрезервно и всеотдайно - на Бога! Според преданието Св. Богородица и евангелист Йоан, пътувайки на кораб за Кипър, са били застигнати от свирепа морска буря. Принудени да потърсят спасение на брега, те акостирали на Атон близо до мястото, където ще бъде издигнат по-късно Иверският манастир. Богородица, възхищавайки се от прелестите на природата (и днес всеки, който е посетил Света Гора, не може да не се омайва от красотите на тукашните планини и гори!), като благодарила за спасението, се обърнала с молба към Иисус да й отреди в дар Атонския полуостров. От небето се чул глас: "Нека това място бъде твоя градина, убежище за всички, които търсят мъдрост". В манастирите можем да видим копие на внушителната монументална икона от XIX в., изобразяваща Св. Богородица като покровителка на тази свята земя. Монашеската република е стройна и същевременно йерархизирано организирана общност. Тя има своя столица - своеобразно административно селище, наречено Карея. Управата се осъществява от Светата община (Агион кинотис), чието седалище е именно тук. Това ръководно тяло се състои от представители на всички манастири. Всяка година се избира председател (протос - пръв, в смисъл на старейшина) и четирима съветници, които се събират в най-главната черква на общината. Оттук и наименованието й - Протата. В нея се намира едно от върховите достижения на атонското изкуство - стенописите на прочутия Мануил Панселинос (съвременник на Джото) от началото на XIV век. За него Дионисий от Фурна, авторът на широко известната атонска "Ерминия" (ръководство за изписване на икони и стенописи), казва, че е "затъмнил всички древни и нови живописци". Наред с манастирите, които са общежитийни, има скитове (отшелнически обители), келии - самостоятелни малки монашески обиталища (това е нещо различно от килии - помещенията, където монасите спят и се молят), и пустини (предимно в подножието и около връх Атон, висок 2000 метра, намиращ се на края на полуострова), където живеят отшелниците, приели най-крайните форми на самостоятелен, откъснат от света живот. Манастирите са 20, като техният брой не може да бъде променян. Те са подредени в определен ред, възприет от кинотиса (общината). От тях манастирът "Зограф" е български, манастирът "Хилендар" - сръбски, а манастирът "Св. Пантелеймон" - руски. Останалите, включително манастирите Ватопед и "Св. Павел", са гръцки. Проф. Чавдар Попов
Благодарности -  http://www.pravoslavieto.com/

Продължавам да търся :)

Чета пак... и дори не разбирам какво съм написала...
Хм - ще разбера...